Част 3 Т У К
Значи...повъртях се, каквото се повъртях около мотора,
позяпах насам-натам, (
а то честно казано, нямаше кой знае какво да се зяпа) и продължих с бясна скорост по
дъъъългата права. Почти без да намалям профучах покрай двете ченгета старателно
скрили се в крайпътните трънки, ама нейсе...моторът номер отпред нямаше, това
беше положението.
четвъртък, 17 ноември 2016 г.
събота, 12 ноември 2016 г.
Значи значи...(пътепис) - част 3
Част 2 Т У К
Сутрин е...значи. Спах зле. Някак се чувствам като в командировка. Нямам обяснение защо... Първата ми работа е да погледна през прозореца – небето е кристално синьо и няма и помен от облаци, а температурите най-вероятно са нейде малко над нулата, т.е. нямаше никакъв смисъл от бързане. И без това нямаше да тръгна в тоя сутрешен мраз... Не знам за вас, но аз лично имах някакви комфортни за каране температури и според собствените ми сложни философско-екзистенциални разбирания, при температури под 10 градуса избягвах да карам, защото откровено казано си мръзнех. Да, знам, веднага ще ме оборите, че няма лошо време, има лоша екипировка! Дрън-дрън... Море, каквато и да беше екипировката ми, при студен асфалт и възможни заледявания на усойни участъци от пътя, хич, ама хич нямаше да се чувствам спокойно. Но...хайде, за да спят спокойно господа дървените философи със специалната екипировка и големите мускули, ще го кажем така – според собствените ми потребности и скромна откъм цени, качество и хай-тек качества екипировка, аз избягвах да карам при температури под 10 градуса. Е...поне, когато имах възможност и избор...
Сутрин е...значи. Спах зле. Някак се чувствам като в командировка. Нямам обяснение защо... Първата ми работа е да погледна през прозореца – небето е кристално синьо и няма и помен от облаци, а температурите най-вероятно са нейде малко над нулата, т.е. нямаше никакъв смисъл от бързане. И без това нямаше да тръгна в тоя сутрешен мраз... Не знам за вас, но аз лично имах някакви комфортни за каране температури и според собствените ми сложни философско-екзистенциални разбирания, при температури под 10 градуса избягвах да карам, защото откровено казано си мръзнех. Да, знам, веднага ще ме оборите, че няма лошо време, има лоша екипировка! Дрън-дрън... Море, каквато и да беше екипировката ми, при студен асфалт и възможни заледявания на усойни участъци от пътя, хич, ама хич нямаше да се чувствам спокойно. Но...хайде, за да спят спокойно господа дървените философи със специалната екипировка и големите мускули, ще го кажем така – според собствените ми потребности и скромна откъм цени, качество и хай-тек качества екипировка, аз избягвах да карам при температури под 10 градуса. Е...поне, когато имах възможност и избор...
сряда, 9 ноември 2016 г.
Прибирането на Червения октомври (Джуниър) - Пролог
Седях на първата
седалка на автобуса с намерението да поспя няколко часа. Не се получи.... Автобусът
беше откровена щайга, а шофьорът не съвсем у ред по моя скромна преценка. След
като бързо бързо се разсъних, не ми оставаше нищо друго освен да убивам времето
с нещо. Пробвах да се съсредоточа върху
случващото се на нюйоркската борса, но уви, не ми се удаваше – първо еди си
колко инчовия телефон не ми даваше изобщо реална представа над нещата и второ
погледът ми все се приковаваше в човекът, на който бях поверил живота –
Шофьорът с голямото „Ш“! Споменах ли, че мразя да ме возят! Изтръпвах, сънувах
кошмари и не можех да си намеря място, затова в редките случаи, когато ми се
налагаше да се друскам в нечий чужд транспорт, предпочитах да спя, отколкото да
се пържа в деветия кръг на ада...
Абонамент за:
Публикации (Atom)