Прибирането на Червения октомври (Джуниър) - Пролог

         Седях на първата седалка на автобуса с намерението да поспя няколко часа. Не се получи.... Автобусът беше откровена щайга, а шофьорът не съвсем у ред по моя скромна преценка. След като бързо бързо се разсъних, не ми оставаше нищо друго освен да убивам времето с  нещо. Пробвах да се съсредоточа върху случващото се на нюйоркската борса, но уви, не ми се удаваше – първо еди си колко инчовия телефон не ми даваше изобщо реална представа над нещата и второ погледът ми все се приковаваше в човекът, на който бях поверил живота – Шофьорът с голямото „Ш“! Споменах ли, че мразя да ме возят! Изтръпвах, сънувах кошмари и не можех да си намеря място, затова в редките случаи, когато ми се налагаше да се друскам в нечий чужд транспорт, предпочитах да спя, отколкото да се пържа в деветия кръг на ада...

Значи значи...(пътепис) - част 2

     Част 1 Т У К 

     Значи...доста се учудих като намерих моторa така както си го бях паркирал! Нито беше катурнат, нито обран, нито одран, нито нищо! Скука с две думи... И тривиализъм....

     Нахлузих тежките доспехи, отново вперих взор в небесата, където, да, имаше някакви си там облачета, ама чак пък дъжд? Това, Гошо нещо ме занасяше, ми се чинеше... Сложих каската и ръкавиците и опраших в посока Видин. А Видин беше близо...убеден бях! Карах кротко и мързеливо, а пътят продължаваше да се вие край Дунав. Естествено, карти не ползвах, за Джи Пи Ес само бях чувал от приказки в махленската кръчма, а както вече споделих, по тези земи минавах комай за пръв път. 

Да гледаш и да не виждаш

     Гледаш ли, гражданино? Гледаш ли?

     Виждаш ли лъскавите витрини? Виждаш ли новите молове? Виждаш ли големите коледни намаления? Видя ли новото палто на комшийката от седмия етаж? Видя ли лъскавото колело на Пешока? Пешока –оня същия,  ахмака от съседния вход? А преглътна ли сухо със завист, бъркайки тайно в празния си джоб?

     Видя ли, за кой ли път, нулите в банковата си сметка, обръщайки поглед след поредното профучаващо бентли или порше? Почеса ли се умно, пресмятайки колко ли стотин години трябва да работиш за да си купиш такова, сучейки нервно между пръстите си смачканото билетче за метрото?

     Видя ли числата от тотото, победителят от Биг брадър, Май фадър, Сървайвър, Екс фактор, Купи трактор? Видя ли промоциите в кварталния супермаркет? Прерови ли за стотен път Продавалника? А базар точка бг? Щото моят базар е по-добър от твоят базар? Нали така, гражданино?

     А видя ли, уважаеми гражданино, шляпайки в калните локви, сирачето на тротоара? Не си, казваш? Та то стои и проси там четвърта година! А видя ли дрипавата старица, хранеща гълъбите на ъгъла на „Алабин“ и „Витошка“? Да, да, точно там, срещу „Макдоналдс“, гражданино! Не се сещаш, казваш. За „Макдоналдс“ се сещаш, но за старицата...

    А не видя ли човекът с бастуна в трамвая? Да, оня същият, който едвам се крепеше над главата ти, докато ти седейки удобно се любуваше на събраните лайкове във фейсбук?

    А видя ли тъгата в очите на клошаря мъкнещ камара с кашони, по-висока от него? Видя ли изобщо клошаря? Та той мина край теб! Та той се отърка с мазния си ръкав във новото ти „мъпет“ яке?

    Виждаш ли, гражданино, слепият дядо Йоцо как гледа трена? Но той е сляп, казваш! Той е художествена измислица!

    А ти „окат“ ли си, гражданино? Ти не си измислица! Ти трябва да гледаш!

    А гледаш ли...