четвъртък, 20 октомври 2016 г.

За Балканите с любов - част 1 (Сърбия)

   Всичко започна така. Седя си в сумрака насред главният международен път Е нам си кво си  в края на България, в края на град Трън и в началото на Европа-та ако щете, щото то нали всеки един край е и едно ново начало дет се вика. Седя си аз насред шосето и размишлявам... Размишлявам като какъв ще да е този международен път дето вече десет минути седя на средата му и кьорава кола нема. Е нема де. И за цяр нема! Моторът съм го спрял ееей там отсреща на бензиностанцията. Ей го къде е в средата!



      Що съм го заебал там до колонката ще кажете. Ми…щот там спрях. Че кво му е?... Да де, ама да не пречи? Или викате то на кой да пречи в този ранен час, в този почивен ден, в това мъртвило, в това обезлюдено място? Е нема на кой! Па и отделно дето бензинджийницата не работи. Да са я закрили викате? Не, не са я закрили. Просто не работи. На вратата и си пише – работно време от 07 до 22 ч. В другото време щрак ключа на вратата, киризим по ей оная камера на стълба като кво се случва и това е. Ако ти трябва гориво – прашчай Гергино – кеф ти у Брезник, кеф ти у Сурдулица. Ама тука нема. Нема! Поглеждам и към отсрещната бензинджийница, ама файда никаква! С нея числото на неработещите стават две! Поглеждам към часовника. 6.22. Не ми се чака 40 минути честно казано. А и не съм толкова на зор да зареждам. А и път ме чака… Само дето не вдявам като как така нещата по тоя уж международен път стават все по зле от година на година. Тук съм зареждал по нощите. Ама вече нема!

петък, 14 октомври 2016 г.

За моторджийската етика и обявите за мотори

  
     Причината да ви занимая с моите размисли са два конкретни случая, но проблемът, уви, си е доста глобален...

За пасивната сигурност, кражбите на мотори и други такива

     Много пъти съм натъртвал на понятието пасивна сигурност и на различните варианти да опазим машините си, защото е всеизвестно как стои положението с каското при мотори (да не кажем, че такова на практика почти няма, като тук „почти” е само за благозвучие), а и колко са „раними” моторите като тип МПС-та по отношение на посегателства от недоброжелатели.
Да, горчивата истина е само една-нарочат ли те-прошка няма! Ако ще и чудеса от храброст и високи технологии да прилагаме, все тая. Единственото реално спасение в тази посока е живата охрана, за който я има под ръка и/или може да си я позволи (като тук под „жива охрана” естествено нямам предвид някой платен паркинг, където някой дядка от квартала ходи да спи в мизерна будка вместо да топли леглото вкъщи при бабата (то и какво ли друго да прави срещу мизерните два-триста лева дето му дават)...