За Балканите с любов - част 4 (Ничия земя/От Дебър до Станке Лисичково)

   ПРЕДХОДНАТА ЧАСТ  Т У К

     Чудех се какво точно да пиша за тези ми 300 километра от пътуването? Чудех се дали да не помълча дълбокосмислено двайсетина минути, вместо да пиша каквото и да било, но все се имах за по-умен от всеки треторазреден македонски журналист, от всеки посредствен Миленко. Чудех се как точно да нарека тази територия с толкова много имена? Щото да и кажа Македония - гърчолята ще подскочат като ощипани моми. Да я наречем част от Велика Албания....сигурно няма да сбъркаме, да я наречем част от Велика България...сигурно също няма да сбъркаме. Че е част от Велика Югославия...нямаше спор по въпроса. Бивша Югославска Република Македония... Толкоз!

За Балканите с любов - част 3 (Албания)

          ПРЕДИ АЛБАНИЯ БЯХМЕ Т У К

     Албания... Страната на орлите... Също толкова странна и загадъчна като при първото ми влизане преди 12 години. Спомням си как ме плашеха познати и непознати като споделях намеренията си да се „поразходя” из тази така близка и в същото време толкова далечна и непозната тогава страна. Как ме плашеха, че едва ли не жив няма да се върна оттам, как с присвито сърце пресякох ничията земя на македоно-албанската граница при Стенйе край Преспанското езеро, как македонските митничари се обзалагаха, че албанците ей сегичка ще ме натирят обратно да се вратим, как митницата беше пуста и освен един замаян колоездач от Чехия нямаше жива душа, как за да влезеш в Албания все още се плащаше 10 евро входна такса и едно евро на ден изходна, как данните ми се записваха в един огромен мазен халваджийски тефтер, как митницата беше чисто и просто два фургона тип „бедствия и аварии”, как асфалтът свършваше и само кривите дървени стълбове маркираха черният каменист път ееееей там към хоризонта...

За Балканите с любов - част 2 (Косово)

ПРЕДИ ТОВА БЯХМЕ Т У К

     Та излязох аз благополучно от града и си карам небрежно по усуканицата, която много бързо ме изкара доста над покривите на градските къщи. Карам си аз значи и отляво боклуци, отдясно боклуци, пред мен боклуци, а долу в ниското гледка. Прекрасна при това! Не знам защо, но ми навяваше някакви асоциации с изкачването над Коня в посока Афионкарахисар в Централна Турция. Просто усещане. Нищо повече! Е, небрежно махвам с ръка за другото усещане – това, че минавам напряко през градското бунище, ама...тук е така. Сигурен съм, че кокалите на Тито тракат зловещо в гроба при вида на всичко това, което западния свят успя да сътвори от Югославия. Ама пей сърце – Тито отдавна го няма, а аз съм тук и сега и поря уверено сред сметището на път към оная странна граница – косовско-сръбската. Щото от една страна за сърбите такава страна нямаше, от друга – шиптърите и бракята хамериканци съвсем не мислеха така. И за да е пародията пълна, последните години се изградиха тъй наречените интегрирани гранични пунктове. Пунктове, на които сърби и шиптъри се правеха, че много се любят и тачат, работеха на един хввърлей разстояние, докато не можеха да се понасят и се псуваха на майка под сурдинка. Сещате ли се за оня култов сръбски филм „Гори фатра”? Е, ако не се сещате, дръпнете си го съвсем по балкански от замундата...

Един пенсионерски зиг-заг по близките Балкани

     А бяхме млади... Естествено, звучи банално и клиширано. Но колкото и клишета да изпиша по темата, тя пак ще си е актуална! Не мога да си кривя душата – някак ми се виждаше нереално в сегашно настояще да се дигна да врътна едни илядо килиметъра на мотор по чукари, трънки и глогинки по разните му там Косово, мосово и подобните им и то в рамките на един ден! Е нямаше как! Абсурд! Или вместо да тръгна днес за Норвегия, да се врътна и да тръгна утре за Грузия! Това пък ми звучеше супер ултра нереално! Каква ти Норвегия! Та тя я няма на картата ми на Европа дето висеше (висеШЕ – държа да подчертая) на пирона в спалнята. Или пък прибирайки се от една бърза спонтанна нощна Сърбия, да бъда изненадан подло в гръб и свален от мотора с настървение от Наташа – дворното ни куче! Същата тая Наташа, коята сега първо се чудеше тоя дето иде с двуколесното дали аджеба съм аз, щото недовижда, дали ако евентуално и т.н. въобще си струва да се надигне с пъшкане да ме присрещне, пък за скок въобще и не ставаше дума! Че то някак не и прилягаше на достопочтените години...

 
     Та мани я Наташа, да не се отплесвам, ами ние? За последните години чак не знам какво да кажа... Миналата – дори не запалих мотора в гаража, та да не говорим за каране и мотане по близки или далечни дестинации! По-миналата бяхме замислили едно трипченце по близките нам страни, което завърши с технически проблеми, съкращаване на маршрута, победоносното подпиране на мотора на едно дърво на село и прибиране до Софето с бус взет назаем, който още на третото село му изкипя антифриза, но това е една съвсем друга и различна тема... По-предишната... ами сигурно ще ви прозвучи познато, нооо...замислихме приличен трип по недотам близките нам страни, който завърши с технически проблеми, съкращаване на половината маршрут, още технически проблеми и победоносно подпиране на мотора до една стена в гаража...

     А за тази година ли? Ами след едни 5-600 км на мотор този сезон, които ми се видяха поне десет пъти повече и после три дни не можех да си фокусирам погледа и куцуках и разните му подобни, решихме ей тъй на, почти спонтанно да завъртим едни 1500 балкански километра за 3 дни, което на пръв прочит ми изглеждаше като да сме затръгвали за луната... Па гледахме прогнози, па хотели, па тинтири минтири, па нам си кво си, но излязохме железни – тръгнахме! И не само тръгнахме, но се и върнахме – без технически проблеми, без съкращаване на маршрута по технически причини, щото нещо кръц пръц по машината или по нас, въобще...почти по план!

    И така, ето ни участниците в „Лятна отпуска 2015-та“:
На първо място „Джуниър“ – новото попълнение в яхъра! Ветеран – набор 83-та! Желязно добиче! Палиш, даваш газ и заминаваш за края на света с разход 5 на 100!

     На второ място – обитателят на задната седалка – Поли

     На трето място – Я (хипопотамът от предната седалка)

     И на четвърто място – негово величество

ПЪТЕПИСЪТ

Балканкан *

* - заглавието е заимствано от небезизвестният филм на Дарко Митревски


     Бях се зарекал, че повече няма да напиша кьорав пътепис и понеже хич няма да се учудя някой да ми изрови написаните думи и да каже, че не държа на тях, започвам с уговорката, че това по-долу далеч не е пътепис, а по-скоро някои снимки от едно пътуване с малко прибавен текст между тях, без особена връзка и без художествена стойност! Приятно гледане/четене! 

     Ранната есен на 2010-та. Казано по-иначе- първият уикенд на септември... Времето е отвратително и аз се каня да направя една изтощителна и интересна обиколка на близките Балкани. За съжаление, както после се оказа, това ми беше последното сериозно каране за сезона...

Скромна практическа информация за пътуващите към Косово

    Опит за малко синтезирана практическа информация на тема Косово:

     1. Цена на бензина към дата 10.07.2015 г. - 1.02-1.04 евро

     2. Паспорт или лична карта? - На теория се минава само с лична карта. На практика на нас и двата пъти на влизане ни искаха паспортите и ни биха печати от онези, на които сърбите много се кефят. На всичкото отгоре и двата пъти ни питаха сигурни ли сме, че не ни е нужна виза за влизане в Косово, даже вторият път звъняха някъде, за да се уверят, защото явно не ни повярваха...

     3.Цена на Гражданската - за мотор, за 15 дни - 10 евро

     4. Гранични пунктове:

между Косово и Черна гора-единствен работещ пункт Кула между Рожайе и Пейе. Вторият граничен пункт Цакор пролаз засега е затворен без изгледи за повторно отваряне!
между Косово и Македония - два пункта - този по парадният път е Хани и елезит/Блаце по пътя Прищина-Скопие, а вторият е Глобочица през Шар планина в посока Тетово.
между Косово и Албания - официалните като за бели хора са три - Морина между Джаковица и Байрам Цури/ферибота на езерото Комани, вторият е Пруш между Джаковица и Круме, а третият-Морина/Връбница е на магистралата Тирана-Прищина. Има и още три пункта със съмнителни функции и спорно работно време - Orgjost/Orqushë, който е само за пешеходци, Borje/Jazhincë - също е само за пешеходци и Шишавец/Крушево, през който спокойно можете да минете дори с МПС, стига да е лято и да е денем. 
между Косово и Сърбия - не съм компетентен, а и там все още е неясна, мътна и кървава, та не знам как седят нещата...

     5.Пътищата-нищо по-различно от това, на което сме свикнали у нас. Движението е като цяло хаотично и без особени правила, но ми се видя, че има подобрение от предишните ми идвания.

     6. Език - албански - нищо не му се разбира! Не знам колко се мразят със сърбите, но навсякъде си праскахме на сръбско-български и никъде с нищо не ни засвидетелстваха лошо отношение! 

     7. На границите ни предупреждаваха да внимаваме с кого и къде говорим, но ядове не сме имали никакви никъде! Като цяло се движехме с едно наум, ама то важи с пълна сила и за Албания! Все пак тези земи са меката на дрогата, оръжието и трафика на органи и проститутки на Балканите. В северна Албания ни разправяха за двама чехи с мотор дето се вряли по някакви села дето хората си отглеждат трева за разнообразие и...мотора намерили в едно дере, но от чехите ни вест, ни кост...

     Комай е това... Дано съм бил полезен!

     П.п. Да онагледя с няколко снимки албанско косовската действителност около ГКПП Шишавец-Крушево 

Едно безметежно пътуване през Сърбия-Македония-Албания - 3 част

   ПРЕДХОДНАТА ЧАСТ ТУК

      Наричат Албания Страната на орлите. Странното е, че това е страната, за която човек може да изброи най-много епитети без да се замисли! Може да е и Страната на мерцедесите, Страната на най-многото бункери на глава от населението, Страната на най-многото бензиностанции на глава от населението, Страната на абсурдите... С бодра крачка се запътвам към ГКПП Горица на македоно-албанската граница. Зад мен останаха няколко чифта любопитни очи на македонските митничари. Гледат с интерес, защото само преди няколко минути се хванахме на бас - ще ме пуснат ли в Албания или ще ме върнат! Бяха доста скептично настроени, дори и не ми биха печат в паспорта, защото "ей сега пак ще се видим"...