Причината да ви занимая с моите размисли са два конкретни случая, но проблемът, уви, си е доста глобален...
Случка първа: Вчера минах покрай един човек, който не бих казал, че ми е приятел, но все пак се познаваме, та човекът реши да ми се похвали какъв мотор си е купил предния ден. В интерес на истината още по телефона много разпалено ми обясняваше как отивал да купува един много готин, много запазен, много истински и какво ли още не, мотор. Честно казано не обърнах особено внимание, защото неговите вкусове относно моторите хич не се препокриват с моите и...те така! Като погледнах "перфектния" мотор и ми се дорева! Първо го бяха извъртяли с поне 4 години, после се оказа, че "перфектният" мотор "с всичко оригинално и непипано" по него, нямаше нищо оригинално - всичко беше побългарявано, ама зверски побългарявано с, както обичам да казвам, тел, лепило и части от москвич дванайстак... Спойлерите бяха събирани от поне три мотора и бяха боядисвани все едно аз съм ги боядисвал с баданарката, задната джанта-зверски крива, гумите-галошки, кранчето за вакуума-не бачка, ангренажната верига-разтегната... В крайна сметка нищо лошо, но такъв мотор перфектен?!? Е, сега ще кажете "Кьорав карти не играе!" -така е, съгласен съм! В крайна сметка като е ходил да го купува, да е водил някой дето разбира с него, но... Ще кажете защо ви занимавам, че такива "перфектни" мотори са половината в мобилето? Защото моторът е купен от човек от форумите (наистина не е важно кой, защото не ми е идеята да създавам интриги). И тук идва другият момент - за моторджийската етика! Айде аз не се броя за част нито от някакъв мотоклуб, или братство, или общност, или каквото и да е, като спра да помогна на закъсал моторист, не го правя, защото той видиш ли бил мой "брат", а защото съм възпитан, че на закъсал човек се помага, НО по форумите (а и не само) постоянно се говори за общност, за това, че мотористите били братя, как сме по-различни, как сме по-етични, как един друг си помагаме и не се преебаваме... Е, къде е в случая всичко това?
В тази връзка се сещам и за един известен майстор, чиито услуги ползвах преди време и чиито думи всеки път щом стъпвах в сервиза му бяха "Абе, дай да го понапудриме тоя мотор и го пускай на пързалката!" Да го пусна на кого? На някой като мен, на "брат моторист", на някой който ще ме есрам после да засека по улиците?...
Случка първа: Вчера минах покрай един човек, който не бих казал, че ми е приятел, но все пак се познаваме, та човекът реши да ми се похвали какъв мотор си е купил предния ден. В интерес на истината още по телефона много разпалено ми обясняваше как отивал да купува един много готин, много запазен, много истински и какво ли още не, мотор. Честно казано не обърнах особено внимание, защото неговите вкусове относно моторите хич не се препокриват с моите и...те така! Като погледнах "перфектния" мотор и ми се дорева! Първо го бяха извъртяли с поне 4 години, после се оказа, че "перфектният" мотор "с всичко оригинално и непипано" по него, нямаше нищо оригинално - всичко беше побългарявано, ама зверски побългарявано с, както обичам да казвам, тел, лепило и части от москвич дванайстак... Спойлерите бяха събирани от поне три мотора и бяха боядисвани все едно аз съм ги боядисвал с баданарката, задната джанта-зверски крива, гумите-галошки, кранчето за вакуума-не бачка, ангренажната верига-разтегната... В крайна сметка нищо лошо, но такъв мотор перфектен?!? Е, сега ще кажете "Кьорав карти не играе!" -така е, съгласен съм! В крайна сметка като е ходил да го купува, да е водил някой дето разбира с него, но... Ще кажете защо ви занимавам, че такива "перфектни" мотори са половината в мобилето? Защото моторът е купен от човек от форумите (наистина не е важно кой, защото не ми е идеята да създавам интриги). И тук идва другият момент - за моторджийската етика! Айде аз не се броя за част нито от някакъв мотоклуб, или братство, или общност, или каквото и да е, като спра да помогна на закъсал моторист, не го правя, защото той видиш ли бил мой "брат", а защото съм възпитан, че на закъсал човек се помага, НО по форумите (а и не само) постоянно се говори за общност, за това, че мотористите били братя, как сме по-различни, как сме по-етични, как един друг си помагаме и не се преебаваме... Е, къде е в случая всичко това?
В тази връзка се сещам и за един известен майстор, чиито услуги ползвах преди време и чиито думи всеки път щом стъпвах в сервиза му бяха "Абе, дай да го понапудриме тоя мотор и го пускай на пързалката!" Да го пусна на кого? На някой като мен, на "брат моторист", на някой който ще ме есрам после да засека по улиците?...
Случка втора-звъня 5-6 пъти по обява в мобилето и питам съвсем конкретни неща, защото моторът естествено е "в перфектно техническо състояние" ! След като и по телефона се оказа, че моторът е все толкова перфектен, си викам абе, я да ходя да го видя! Отидох! Моторът също се оказа на човек от форумите (пита ме дали влизам във форумите, ама аз му викам "Кво, кво, къде да ходя?" )! Равносметката - 3 години по-стар от обявеното, блъскан челно, защото фара и слюдата са от друг модел, а спойлерите са лепени (не го карах, за да видя дали има криви дискове/колове, но не бих се изненадал), чак стъклата на уредите са напукани, ама то видиш ли не било от удар , единият кол тече, ръчката на съединителя беше счупена (в интерес на истината човекът извади и нова дръжка), а чисто новите гуми се оказаха Шинко... А, да, накрая се оказа, че и човекът, който го продава не есобственик по документи, а го продава с пълномощно...
П.п. Извинявам се ако някой се епочувствал засегнат от писанията ми, но повредата не е в моя телевизор... А ако повече хора са се познали, толкова по-зле...за тях
Няма коментари:
Публикуване на коментар