неделя, 23 ноември 2008 г.

Охрид - част 1

     Направо бях полудял! Шефът беше заминал за 10 дни в Швейцария (скиорче е човека, простено му е), а аз си ходих с една торба телефони. Ама като ти казвам торба не преувеличавам! Добре де - беше си просто една найлонова торбичка и вътре си носех наличните 6 мобилки! Звъннеше ли някой разтваряхме торбичката, хуууубаво разбърквахме телефончетата и хоп - честито на печелившия, някой пак ме търси за работа! Вече повече от 200 часа си бях все на линия... Полудявах! Затова и мисля, че беше разбираемо огромното нетърпение Босът да се завърне та аз да отпраша нанякъде с мотора поне за уикенда. Пък, че било началото на април! Ми, голяма работа! А? Щяло да вали? Е, айде сега - те пък кога ли са познавали!

вторник, 18 ноември 2008 г.

Набързо из Европа

     Естествено започвам с уговорката, че всичко написано е крайно субективно и едностранчиво и който иска да получи обективен поглед над долуописаните градове, да си хване самолета, автобуса, колата, стопа, или там каквото и да е и да отиде да гледа…обективно!

     Мислех да озаглавя писанията си (далеч не е пътепис) „Ганьо по Европата“, но все си мисля, че не минавам за представителна извадка на средностатистическия балкански Ганьо, затова се и въздържах…Ще започна отдалече. Както бях известил човека, който ми дава парите (демек работодателя ми), тази година се бях разболял от най-страшната болест за един служител — остра форма на класически мързел! Уведомих го за намеренията си цяло лято да обикалям Балканите, Турция и Европата и го оставих дълбоко замислен над екзистенциалният въпрос дали, аджеба, не ми плаща прекалено много! За пътешествията си из Сърбия, Фиромия (Абе тая държава има ли си вече име?), Албания, Гърция и Турция не мисля да пиша, но за тура си из класическата Ойропа ще нахвърлям малко впечатления…

понеделник, 17 ноември 2008 г.

Амстердам

     Най-после настъпи часът за нашето доста упорито и последователно планувано пътуване до Амстердам! Още от юни месец се канехме да ходим на гости на Уша и Сорес, ама все това, все онова… И ето, сега стоим и нервно потропваме на терминал 1 на софийското летище… Но преди да поясня защо някой сме нервни, малко предистория.

     Естествено, най-лесният и удобен начин за да се докоснете до атмосферата на Амстердам е да си хванете някой директен полет до Схипхол и от там „воала“ — с метрото за нула време сте на червените фенери… Но! Офертите от порядъка на 1000—1200 лв за двамца някак не ни бяха по вкуса (или по-скоро по джоба) и затърсихме алтернативи! Така попаднахме на следния вариант — с Уиз еър до Дортмунд и от там с Дойче бан (немското БДЖ) до Амстердам! Лоукост офертата беше 107 евро за двама (отиване и връщане), а офертата с хиляда „ако“ — та (АКО резервираш сега, АКО платиш през интернет, АКО пътуването ти включва уикенда, АКО платиш с точно определена кредитна карта и т. н.) на немците чинеше точно 78 евро! За по-евтино пътуване дори и не бяхме мечтали! Всичко звучеше много апетитно, но тук започнаха неразбориите — банката загуби едното ми плащане и в продължение на два дни и с много скъсани нерви и писане на сто неща, плащането беше открито, ама аз междувременно го дублирах, защото гонехме някакви си там срокове… Е, служителите от банката ми се извиниха, „много съжаляваха, че така са ме притеснили“, че „моят случай е прецедент в тяхната банка“ (сякаш това ме грееше), но… се оказа, че не мога да си изтегля надвнесената сума! Мога да си я харча за други плащания, но не мога да си я върна „кеш“!?! Е, неведоми са пътищата финансово-банкови… Преживяхме го! Тогава последва следващата вълна на силни емоции! Оказа се, че господата от Дойче бан ни пратили билетите по ПОЩАТА, не с куриер, ами с най-обикновена поща, от онази бавната дето трябва да си пращаш коледните картички в разгара на лятото, за да стигнат навреме! И за да е пълна обърквацията се оказа, че и ние сме си сбъркали адреса! Ужас! След дълги разговори по телефона се оказа, че билети не могат да се преиздават, защото еди какво си и еди що си и ние остана да играем ва банк — или да поръчаме нови, или да си чакаме изтръпнали, пък ако не дойдеха, трябваше после да ги купуваме на място по дебелите тарифи… Играхме рисково и… спечелихме! След близо месец се появи единия билет (е, вярно в другия край на София, но все пак) и след седмица (за да е щастието пълно), от нищото изплува и втория билет! Ура! Ние бяхме щастливи! След толкова нерви и разправии всичко беше ОК! Или поне така си мислехме…

вторник, 11 ноември 2008 г.

Босна и Херцеговина

     Ще се опитам да нахвърлям малко полезна информация от петдневното си посещение на филмовия фестивал в Сараево... А, че съм си изкарал перфектно то е ясно! Снимки нямам...щото жена ми отмъкна и двата фотоапарата и отиде на море и ние нямахме с какво да снимаме... Визи - вече няма! Валута - марка (КМ) 1:1 с лева, от което следва много бързо ориентиране с цените. Цените са като в София с изключение на цените на хотелите и заведенията. Едно кафе е 1 КМ, една бира 2.50, една кола също. Можеш да хапнеш прилично за 9-10 марки. Спане в хотел под 70 КМ на легло няма и хостел под 30 км няма. За Мостар умножи цените по 3! В Босна плащането е почте изцяло в марки, или евентуално в евро, а в Српска се мръщят като плащаш в марки (въпреки, че им е официалната валута), предпочитат плащане в евро или динари... Стандарт- за Сараево средна заплата около 1000 КМ, за провинцията между 400 и 800. Винетки за мотори няма, всякакъв вид магистрални и пътни такси също. Цена на бензина А 95 -1.93, А 98 -1.98.

     Особености: Никой не обича да говори за войната и е по-добре тази тема да не се засяга! С оглед на това, че страната е е де факто три отделни страни: Република Српска, Федерация Босна и Херцеговина и анклав Брчко, съответно в Српска ненавиждат босанците и няма да чуете нищо хубаво за тях и за места, които се намират в Босна и обратното! На юг от Мостар живеят основно хървати, които пък с никой не се обичат! С две думи на цялата територия етническият проблем си е много сериозен! И най-важното, там където ви казват, че не се ходи, значи НЕ СЕ ходи! В цялата страна все още има много мини и безброй табели "Пази се! Мине!"! Сараево- изключително магнетичен град с невероятен нощен живот! Перфектна организация на движението! Страшно много мотори и почти всички на по 2-3 години. Туристическата част е стария град, където всичко е заведения, магазинчета и хостели. Почти навсякъде говорят английски, но ние и без това нямаме проблеми с езика-де факто босанския е леко модифициран сръбски. На практика града е в босненската част и е населен от босанци, а сърбите са си обособили град Източно Сараево, в който просто няма какво да се види, повярвайте... Мостар-също много магнетичен стар град, но превърнат на 100% в туристическа атракция! Нещо като нашия Несебър! Така или иначе си струва да се види! Високо - градче на 30 км от Сараево. Там туристическата атракция са трите пирамиди, които (така твърдят) са по-древни от египетските... Все още не са се сетили да ги комерсиализират и всичко е безплатно! Може да си оставите мотора на някой от импровизираните паркинги долу срещу 1-2 марки, или да си наемете гид (някое местно хлапе) срещу 3 КМ. Пирамидите са три - на слънцето, на луната и на дракона. Тази на дракона е със забранен достъп, защото все още не е разминирана! Навсякъде природата е страхотна и запазена! Чисто и уютно е! Пътищата са перфектни, но изцяло планински с безброй завои и тунели! Само между Вишеград и Сараево (120 км) преброих 48 тунела! Белезите от войната са навсякъде, на много билбордове освен другите реклами има реклами на ЮНПРОФОР, нещо, което за нас е странно... Често прелитат и военни хеликоптери. На територията на Федерация Босна и Херцеговина колкото и да е странно престъпност почти няма! Навсякъде положих доста усилия да обясня защо си смъквам куфарите от мотора и си вземаме каските... На центъра на Сараево видях да нощуват десетки мотори на туристи с все багажите по тях! Почти като в София, нали... И накрая- филмовия фестивал беше перфектно организиран, на светлинни години от нашия София филм фест!!!

петък, 7 ноември 2008 г.

Едно безметежно пътуване през Сърбия-Македония-Албания - 3 част

   ПРЕДХОДНАТА ЧАСТ ТУК

      Наричат Албания Страната на орлите. Странното е, че това е страната, за която човек може да изброи най-много епитети без да се замисли! Може да е и Страната на мерцедесите, Страната на най-многото бункери на глава от населението, Страната на най-многото бензиностанции на глава от населението, Страната на абсурдите... С бодра крачка се запътвам към ГКПП Горица на македоно-албанската граница. Зад мен останаха няколко чифта любопитни очи на македонските митничари. Гледат с интерес, защото само преди няколко минути се хванахме на бас - ще ме пуснат ли в Албания или ще ме върнат! Бяха доста скептично настроени, дори и не ми биха печат в паспорта, защото "ей сега пак ще се видим"...