четвъртък, 26 октомври 2017 г.

Размисли за един майстор


          Човек и добре да живее...рано или късно стига до майстор. Пусти и живот така е устроен, че все допираш до негово величество Майсторът! Истории с обема на „Война и мир” всеки може да разказва на маса! Всеки е патил, всеки си е намирал майстора, колкото и окомуш да се чувства, че е... Пусто...малко тъжно звучи, но живеем в държавата на майсторите. Тук пред негово величество се потриват нервно ръце, бършеш тайничко потта избила по челото, само и само да не сецнеш нещо благоразположението на величеството, гледаш в очите без да мигаш, предусещаш всяка мисъл, всеки порив на мисълта на нежната му душа. Режеш салатката, търчиш за ладно пиво, сипваш от ракията домашнярка дето иначе я пазеше за сватбата на внучката, само и само неговото величество да благоволи да ти реши проблемът, с който уви си се сблъскал. За което си и плащаш, разбира се! Прескъпо при това! После почваш да смяташ и прехвърляш със свито сърце и се чудиш като каква ли ще да е тази космическа надница от плюс безкрайност минус на квадрат по 3.14, делено на пазарната цена на бирата в кварталната бакалия, дето в крайна сметка е равно на ни повече ни по-малка от скромната ти месечна заплата, но на час, естествено! Щото тоооо...да си майстор не е лесно! Да си майстор е призвание! Да си майстор е да принадлежиш на кастата на богоизбраните! Да си майстор... Шшшшт, тихо, да не разбудим гнева височйши!

неделя, 22 октомври 2017 г.

Защо обичам да пътувам в Турция?

     Обичам Турция. Факт. Тук историята и политиката нямат нищо общо. Аз съм турист. Просто турист. А туризмът да се бърка с политиката е безсмислено, а понякога и опасно.
     Харесвам Турция. Харесвам необятните и пътища, простора, планините, морето. Харесвам хората. Но хората дълбоко в провинцията – ей там някъде из Анадола. Далеч от цивилизацията и криворазбраните европейски ценности. Там, където пътуващият странник е добре дошъл. Там, където пътникът  никога не е оставян гладен и жаден, там където винаги му се предлага подслон. Там, където човекът е просто човек, а не ходещ банкомат, който да пуска все повече и повече...
    Обичам магията на Кпадокия, забързаният хаос на Истанбул, онова прашно тясно пътче близо до изворите на Ефрат. Обичам нещата да се случват бавно, но за сметка на това сладко. Обичам простичките яйца в масло приготвени на простичката печка на дърва ей там край пътя.
     Радва ме готовността на хората да откликнат на проблемите ти. Радва ме, че при технически проблем с мотора, винаги ще се намери някой, който да ти е подкрепа в трудния момент. Някой, който да реши проблема. И не задължително за пари! А просто така...защото е човешко да се помага.
     В Турция се чувствам спокоен. В Турция се чувствам добре дошъл. В Турция се радват на това, че си от Булгаристан. Радват се така, както никой представител на западната цивилицация не го прави. Радват се искрено. А искреността е едно позабравено чувство по нашите земи, през нашите модерни времена.

      Обичам да пътувам в Турция. Факт!

вторник, 13 декември 2016 г.

Сръбски хроники (Циничен пътепис) - част 1

    Крагуевац, Кралево, Крушевац, Княжевац... Все ги бърках! Кой кой беше, кое къде беше, едно и също ли бяха, различни ли бяха... Йебем ли ги, нихната мама!
    Нещо ми се щеше да се позавъртим за ден-два в някой от тези толкова неотличаващи се за мен сръбски градове. Всъщност, сигурен бях, че са различни, както и бях убеден, че в някои от тях съм бил, ама в кои точно?...